icohim (Христо Стоянов)
182 985
Jun 8, 2010, 6:34 PM

До скоро... 

  Poetry » Other
517 0 5

Пее портата със есенен тенор

и се отваря - за изпращане се готви.

И пеят капчиците дъжд във хор,

вълни танцуват в бисерните локви.


И гледат ме очи старешки,

опитват се да скрият тежащите сълзи,

в себе си понесли чувствата горещи

на спомени, надежди и мечти.


И казвам "чао", и портата прекрачвам,

и тръгвам към колата с чанта във ръка,

а след мене, макар и неочаквано,

ме потупа някой по гърба.


Дядо, с погледа си толкова младеещ,

ме гледаше с наведено лице

и усещах как туптеше, в ритъма лудеещ,

моето и неговото, като във едно, сърце.


Но не казваме си "Сбогом", а "До скоро..."

Ще се видим само след броени дни!

Но знаем, че един без друг не можем много -

мигът като година ще тежи.


А клаксонът зове да тръгвам

и без думи казваме си "Чао... засега".

Колата тръгва по пътя безразличен

сред мъгливата тъма на вечерта.


За довиждане аз махвам през стъклото

и отговор получих – усмивка топла в вечерта,

а образът се скрива зад дървото...

Поемам аз по своят път сега.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??