До скоро, поетесо!
Ти рисуваш искрите в очите ми
и се взираш в тях с часове. От близо.
Той ме разплаква... а ти триеш сълзите ми,
хващаш четката и фаса загризваш...
Аз описвам фантазията в ръцете ти
и ги докосвам с часове. Подсъзнателно.
Тя малко по малко разбива сърцето ти,
аз в стихове сбирам парчета внимателно.
Ти ми свириш рок на акустична китара
и, усмихнат и рошав, потропваш с крак.
Аз ти пригласям от мойто прашно пиано
и се движа винаги с тебе във такт.
На изгрев слънце бягаме от свойто убежище
аз - при моя мъж, ти - при твойта жена.
"До скоро, поетесо!" - стиснал зъби, процеждаш ми
и тръгваш... с картините, стиховете и песента...
© Петето All rights reserved.
