До скоро, поетесо!
Ти рисуваш искрите в очите ми
и се взираш в тях с часове. От близо.
Той ме разплаква... а ти триеш сълзите ми,
хващаш четката и фаса загризваш...
Аз описвам фантазията в ръцете ти
и ги докосвам с часове. Подсъзнателно.
Тя малко по малко разбива сърцето ти,
аз в стихове сбирам парчета внимателно.
Ти ми свириш рок на акустична китара
и, усмихнат и рошав, потропваш с крак.
Аз ти пригласям от мойто прашно пиано
и се движа винаги с тебе във такт.
На изгрев слънце бягаме от свойто убежище
аз - при моя мъж, ти - при твойта жена.
"До скоро, поетесо!" - стиснал зъби, процеждаш ми
и тръгваш... с картините, стиховете и песента...
© Петето Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Винаги си писала невероятно...аз нещо изгубих моята муза.Дай да покиснем някой ден малко на театъра,да пием по една бира...пък може и на мен да ми дойде някакво вдъхновение!
-
Благодаря ви!!!
-
Нали перото няма лукса да почива...тази привързаност е взаимна, така че продължавай !
-
!
-
На мен много ми хареса. Поздрав.
-
Аз нямам предложения, а и смятам, че поетесата в случая би преценила най-добре. Наистина, стихотворението си е твое и така както си го написала, така и трябва да бъде. Последният стих ми хареса много.
-
Благодаря, на предишния стих, който публикувах поясних-не бях писала от ужасно много време, изгубила съм нещо... отворена съм за предложения
-
Липсва ми нещо, не знам точно какво, някаква гладкост при прочита, музиката...
Иначе замисъла е страхотен, би станал много хубав стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
