Sep 20, 2008, 8:31 AM

До следващия път...

  Poetry » Love
573 0 1

И пак ще дойде зимата - студената...

и пак сърцата ще се слеят във едно.

Тогава аз и ти пред камината,

ще подарим на душите си любов!

 

Зимата - студената, дето най я мразех,

сега превърна се за мен в мечта.

Спомена любим запазих

за нас, но не и за пролетта!

 

Ще бъдеш толкова близо до мен

и още по-близо до сърцето ми!

Ще си пожелаем - любов, нощ и ден,

и да не забравим от какво изгарят душите ни!

 

Самотата ще бъде някаква измислица,

която всъщност плаши ме до смърт...

Сега спътница е тя, не изменница...

Целувам те! До зимата... до следващия път!!!

 

ПОСВЕТЕНО!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...