До трудното прощаване
Не знаеш ли – така се влиза в ада:
с червените криле на раменете;
с изострените нокти, безпощадно
на темето ти впити; с огън, вплетен
в косите ти на плитка, невидяла
от раждането още костен гребен.
Нима не знаеш – с думите пропадаш
в геена, но и там ще те преследва
страхът. А сам си си виновен –
посял си вятър и ще жънеш бури.
Със оправданията си поддържаш огъня.
Доброто вдън земята се потулва
и слънцето закрива черен облак,
и черно ято с тебе влиза в кладата.
Не знаеше ли, че така изгарят думите?
До ада чак. До трудното прощаване.
© Павлина Гатева All rights reserved.
