До върха...
И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко,
колко долу, принизил се е света
от хора пълни с чувства, болки и емоции,
от хора без душа.
И нямам сили да се боря
нито да говоря, нито да мълча,
настъпило е началото на края,
надвил е мракът над деня.
И няма време, което може да се върне,
и няма мисъл, която може да се спре,
няма сила, която да ни върне,
погубената от нас самите, красота.
И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
и бавя се, че тежко е туй бреме,
отвисоко - да стигнеш пропастта.
Умът зачезнал е безследно
обзела го е лудостта,
сърцето спряло е без време,
надвил е мракът над деня.
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко,
колко долу, принизил се е света
от хора пълни с чувства, болки и емоции,
от хора без душа.
И нямам сили да се боря
нито да говоря, нито да мълча,
настъпило е началото на края,
надвил е мракът над деня.
И няма време, което може да се върне,
и няма мисъл, която може да се спре,
няма сила, която да ни върне,
погубената от нас самите, красота.
И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
и бавя се, че тежко е туй бреме,
отвисоко - да стигнеш пропастта.
Умът зачезнал е безследно
обзела го е лудостта,
сърцето спряло е без време,
надвил е мракът над деня.
© Албена Стоянова All rights reserved.
