И бързам да спечеля малко време
да стигна първа до върха,
да седна малко там да се посмея
на нашата човешка глупост от душа.
Да видя ясно горе - отвисоко,
колко долу, принизил се е света
от хора пълни с чувства, болки и емоции,
от хора без душа.
И нямам сили да се боря
нито да говоря, нито да мълча,
настъпило е началото на края,
надвил е мракът над деня. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up