И ви разбирам...Но погрешно...
Чудесно време - за намразване,
намръщен ден - декор за драма.
Душата мерим, чрез доказване -
мизерни двайсетина грама.
А уж трошим - шаблонът, рамките,
издигаме се над позора.
Прозират пак самците, самките -
с геном от пещерните хора.
Изкуство има - наследеното
и цъкат другите - с езици.
Низвергнатите пък - от племето,
са все надменни и циници.
В кантарите ви - наклонените,
душата им не се побира.
И нека - чужди са им сцените -
там все наужким се умира.
От кожата си, де ще идете?
И Егото си - безутешно?
Да! Творчески са ви обидите.
И ви разбирам...Но погрешно...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
По добе да съм кисела и люта, Марго, отколкото безвкусна, или недай Боже - захаросана. 
