Добре ли ти беше с нея?
Как беше с нея, кажи?
Добре ли прекара нощта?
Вкусни ли бяха нейните устни,
веднага целунати след моите?
Нежни ли бяха прегръдките й,
така, както бяха моите?
Мили ли бяха словата й,
такива, каквито бяха и моите?
Казваше ли ти, че те обича,
както казвах ти аз?
Искаше ли в любов да ти се врича,
така, както правех аз?
Видя ли света през твоите очи?
Плачеше ли с болка твоите сълзи?
Страдаше ли с мисълта,
че вечно е обречена на самота?
Искаше ли да дари сърцето си на теб?
Отдаде ли душата си на теб?
Съмнявам се дълбоко аз...
Друга такава наивница - няма.
Ще я търсиш.
Ще я молиш.
Ще изгаряш за нея и любовта й,
но тя няма да ти я даде,
не ще обикне подлото ти сърце.
Ще искаш,
ще плачеш,
ще страдаш,
но тя над теб не ще се смили.
Ще се държи така,
както с мен държа се и ти.
Ще бъдеш играчка, да!
Ще гние бавно твоята съдба,
която сам предначерта в мига,
в който ме остави сама,
И след време пак ще те попитам:
Добре ли прекара с нея?
Изпита ли ти топлина?
Как изживяхте вашите дни?
Страдаше ли за мене сърцето ти?
А ти ще мълчиш,
ще гориш,
ще гледаш назад,
ще скърбиш
2006
© Радена All rights reserved.
Гледай напред и продължавай да пишеш 
