Добротворки
Спомням си ги... Чудни, разнолики —
феите от приказното детство.
Някой път копаеха иглики,
друг път ги поливаха с вълшебство.
Първата — с червената забрадка,
дълга плитка сребърна под нея.
Втората записваше в тетрадка,
както само бабите умеят:
"Две яйца и чаша прясно мляко.
Захар и брашно. Загрей маята..."
Третата от столчето трикрако
властваше премъдро над Земята.
Имаше четвърта чародейка —
сладкодумна стара приказливка.
Седнеш на паянтовата пейка,
тя те излекува със усмивка.
Сутрин, пак повела на каишка
рошаво дете четириного,
с "Трета възраст" и с торба под мишка
пета фея гледаш — бърза много.
Шестият етаж пък беше царство
на една магьосница-кокетка.
Тя не си купуваше лекарства —
мъчеше артрита с нова плетка.
Пускаха я всичките болежки,
чуе ли, че някой вънка чука.
Пусне те, почерпи с "Таралежки"
и компот. За здравето на внука!
Няма да забравя и онази —
стълбите й бяха вечно стръмни.
Ала все ги качваше — да пази,
татко щом работеше до тъмно.
Мъкне в пликче содена мекица —
чула, че навехнала съм глезен.
Уж превита, дребничка старица,
но с голям мерак да те поглези.
А до нас живееше фъртуна —
вечно нещо чистеше с парцала.
Феята отгоре пък с бастуна
цялата планета бе подпряла.
Дойдеше ли събота "задушна"
носеха под шарените кърпи
питка, жито... Чувах да ги да шушнат:
"Бог да ги прощава всички мъртви".
Всяка тиха събота такава
(вече знам, "Задушница" ѝ викат)
с най-добро под ред ги споменавам.
Нося им по някоя иглика...
Не че знам и всичките къде са,
но зад блока малката градина,
сигурна съм, пак им е адреса,
нищо, че ги няма от години.
Казват, че при толкоз много баби
хилаво се пръквало детето.
Хилави са тия думи, слаби!
Хич не ми достигат до сърцето...
Случиш ли на чудо — да отраснеш
под дузина погледи най-зорки
на комшийски баби, то е ясно —
имаш клан от феи добротворки.
© Пепа Петрунова All rights reserved.
Благодаря ти, Мери!
