Sep 21, 2017, 11:02 PM

Дойде време да си кажем край ,

  Poetry
696 0 1

{{Авторско}}


Дойде време да си кажем край,
любовта е станала под наем май.
И който има ще я плаща, 
който няма ще я жадува и самотата си ще празнува.
На кой ли вяра да дариш 
и ножът му с кръвта си да обагриш?
Пред теб светци, 
зад тебе зверове 
ще можеш ли да ги разбереш?
И като вълк самотен обикалящ градовете,
търсиш малко истинска любов
във този свят жесток.
Любовта под наем се отдава 
ще я плащаш ли или сам ще си оставаш?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бойко Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не. Не е под наем любовта. Но, по пътя си всеки е като самотен вълк. Доверието е луксозна стока.

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...