{{Авторско}}
Дойде време да си кажем край,
любовта е станала под наем май.
И който има ще я плаща,
който няма ще я жадува и самотата си ще празнува.
На кой ли вяра да дариш
и ножът му с кръвта си да обагриш?
Пред теб светци,
зад тебе зверове
ще можеш ли да ги разбереш?
И като вълк самотен обикалящ градовете,
търсиш малко истинска любов
във този свят жесток.
Любовта под наем се отдава
ще я плащаш ли или сам ще си оставаш?
© Бойко Димитров Всички права запазени