Доживотна присъда
„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там...
И те гледа премрежено с поглед нахално ухилен...
Ти си мишката, тя пък е твоят капан.
Ще те дебне на всичките дупки до изхода...
Няма мърдане – ляво и дясно все водят натам...
Ще разтяга душата ти с острите нокти...
Аха-ха да излитне и после обратно назад...
Ще се блъска в стените си бели до вопъл,
а след болката всеки миг тишина е богат
на въпроси в задънена улица сочещи
доживотна присъда във този затвор...
Без стени и решетки, без време за бъдеще,
а е толкова кратък животът и толкова къс...
Рониш черни зрънца и ги смесваш със бели...
И от днеска нататък до края ще бъде така...
Ти ще бягаш, а тя като куче след тебе.
Като сянка на ужас с косата в ръка...
Ден след ден... Тя след теб - ти преди нея.
И невидим страхът подир вас ще пълзи...
Докато твойта сянка със тебе се слее
и вината виновно затвори очи...
© Дочка Василева All rights reserved.
