Довереница (Дочка Василева)
486 17606
Nov 11, 2010, 11:09 AM

Доживотна присъда 

  Poetry » Phylosophy
774 0 18

„Имаш рак”...

И дочуваш – камшично камбаните бият...

И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.

И е толкова близо -  съвсем не е ничия,

безадресна  за някого другиго, някъде там...

 

И те гледа премрежено с поглед нахално ухилен...

Ти си мишката, тя пък е твоят капан.

Ще те дебне на всичките дупки до изхода...

Няма мърдане – ляво и дясно все водят натам...

 

Ще разтяга душата ти с острите нокти...

Аха-ха да излитне и после обратно назад...

Ще се блъска в стените си бели до вопъл,

а след болката всеки миг тишина е богат

 

на въпроси в задънена улица сочещи

доживотна присъда във този затвор...

Без стени и решетки, без време за бъдеще,

а е толкова кратък животът и толкова къс...

 

Рониш черни зрънца и ги смесваш със бели...

И от днеска нататък до края ще бъде така...

Ти ще бягаш, а тя като куче след тебе.

Като сянка на ужас с косата в ръка...

 

Ден след ден... Тя след теб - ти преди нея.

И невидим страхът подир вас ще пълзи...

Докато твойта сянка със тебе се слее

и вината виновно затвори очи... 

 

© Дочка Василева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??