... доживотно съзерцание...
... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли.
Пробита баркентина. Прозаично
убиваше със точността на лазер.
Наместо да бълбукам, те засричах.
Нима очакваш Себе си да мразя?!
Из трюмовете още се спотайват
хриле от чувства, люспи от усмивки.
А ритъмът сърдечен е издайник,
щом будна във съня си те повикам.
Затвор ли е или съм омагьосана?
А всъщност свобода е доживотна.
Защото няма как, дори с печат и восък,
в сърцето на поет да пуснеш котва.
© Таня Георгиева All rights reserved.
