Докато аз поправях канапето
Докато аз поправях канапето,
тя ми държеше чашката с кафето.
И поднасяше към мойте устни -
чашката веднъж, дваж - свойте устни!
В много кафета съм бил -
но такова кафе не съм пил!
© Ангел Чортов All rights reserved.
Докато аз поправях канапето,
тя ми държеше чашката с кафето.
И поднасяше към мойте устни -
чашката веднъж, дваж - свойте устни!
В много кафета съм бил -
но такова кафе не съм пил!
© Ангел Чортов All rights reserved.

voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...