Не ми напивай, менците, човече,
Ела да те гостя с червено вино.
С коси копринени е тая вечер.
И виното ми е незабравимо.
От тежък път завръщаш се, косачо,
пребит си, зная, смачкан от умора.
Тук приседни на хладно под асмата,
докато гроздовете проговорят.
Недей се комка, отпусни се, мили,
на здравеца дъха зелен подишай,
а после огънят във твойте жили
милувката ми тиха пренапише. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up