Докато проговори гроздето
Не ми напивай, менците, човече,
Ела да те гостя с червено вино.
С коси копринени е тая вечер.
И виното ми е незабравимо.
От тежък път завръщаш се, косачо,
пребит си, зная, смачкан от умора.
Тук приседни на хладно под асмата,
докато гроздовете проговорят.
Недей се комка, отпусни се, мили,
на здравеца дъха зелен подишай,
а после огънят във твойте жили
милувката ми тиха пренапише.
И да се любим в тази топла вечер –
в уханията на треви и вятър!
През куполите си от звездна глетчер
дано надзърне Господ на земята.
И от мавруда в глинения питос
отпие ли – да ни отсъди кратко,
че виното и любовта ще стигнат
за вечността му. Или по-нататък.
© Валентина Йотова All rights reserved.
