Jan 18, 2009, 8:52 PM

"... докато си говорим..."

  Poetry
925 0 13
 

докато си говорим ...

 

майки

с играчки в ръце

се борят

за мляко,

а то се разлива

в безгласен протест

и напоява

павета...

 

(жълти павета,

забравили

слава и чест...)

 

докато си говорим...

 

тук

пребиват дете,

трамваи

бездушно

отмиват кръвта му

и стелят в очите ти

сухи ръце,

ограбили

надеждата

в съня му...

 

докато си говорим...  

там
убиват деца
и малки парченца
утроба
разливат се
призрачно,

бавно
в калта...

като непреодоляна

небесна прокоба...

 

***

 

малки парченца

от плътта

на непораснало

и недолюбено дете...


Жена!

... която утре

можеше
да бъде майка...

 

 

 

16.01.09

Пловдив

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не Тома, не те разбрах...
  • свежо. ако ще е такава майка, по-добре без...
    Иначе стволовите клетки можели да послужат за нещо, се счита в съвременните науки. В тоя ход на мисли, ако ще е такава майка, по-добре да излекуват някой, дето заслужава да диша, все пак. Не знам дали станах ясен...
  • Браво и от мен!!!
  • Силно!
  • докато си говорим...говорим ли, не говорим...
    Браво!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...