18.01.2009 г., 20:52

"... докато си говорим..."

928 0 13
 

докато си говорим ...

 

майки

с играчки в ръце

се борят

за мляко,

а то се разлива

в безгласен протест

и напоява

павета...

 

(жълти павета,

забравили

слава и чест...)

 

докато си говорим...

 

тук

пребиват дете,

трамваи

бездушно

отмиват кръвта му

и стелят в очите ти

сухи ръце,

ограбили

надеждата

в съня му...

 

докато си говорим...  

там
убиват деца
и малки парченца
утроба
разливат се
призрачно,

бавно
в калта...

като непреодоляна

небесна прокоба...

 

***

 

малки парченца

от плътта

на непораснало

и недолюбено дете...


Жена!

... която утре

можеше
да бъде майка...

 

 

 

16.01.09

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не Тома, не те разбрах...
  • свежо. ако ще е такава майка, по-добре без...
    Иначе стволовите клетки можели да послужат за нещо, се счита в съвременните науки. В тоя ход на мисли, ако ще е такава майка, по-добре да излекуват някой, дето заслужава да диша, все пак. Не знам дали станах ясен...
  • Браво и от мен!!!
  • Силно!
  • докато си говорим...говорим ли, не говорим...
    Браво!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...