Докато съм жив
Докато съм жив..
Когато спреш да ме обичаш ще е страшно.
Когато ти омръзна с любовта си,
когато ще съм мрачен от злощастност,
когато се загубя в самотата..
Тогава ще пристигнат ветровете,
тогава ще е мрачно като в гроб,
тогава ще погине всяко цвете,
тогава ще изгние всеки плод..
Ще дойде адът на земята,
ще властват дяволите за царе,
ще викна Господ за разплата,
ще сторя милиони грехове..
Защото нямам друго на света,
защото ти си моята вселена,
защото вярвам в теб, като съдба,
защото ти за мене си родена..
Ако спреш наистина да ме обичаш,
ако чувствата ти се превърнат във скали,
ако сърцето ти изстине без причина,
ако някога погледнеш настрани..
Кажи ми, за да знам часът на смърт,
кажи ми, да обадя на Отеца,
кажи ми, че душата ми е в плът,
кажи ми, да оплачат – мен мъртвеца..
Докато още тук съм ме спасявай,
докато имам време да те вдишам,
докато имам сили да остана,
докато ще съм жив, да те обичам!
Не спирай...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
10.06.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
