...додето в сняг следите му притихнат.
Прозорцът Луната позлатява
лъчи последни облаци съшиват.
Септември иззад хълма се задава,
пендари - от звездите му отиват.
Ухае вън на пушек и на дюли,
дърветата предесенно се гушат.
Далечна сова плаче пак. Не чу ли?
В просъница сърничките я слушат.
И всеки паднал лист легло коприна,
постила за умиращото лято.
А над гнездата пусти, край комина,
извива лък позакъсняло ято.
Нощта целува нежно хризантеми,
и ги рисува, както й харесва.
Бохемът вятър с есенни поеми,
врабчетата - задрямалите стресва.
Септември прави се на безразличен
а утре ще е шарен и усмихнат.
Случайно весел, малко неприличен,
додето в сняг следите му притихнат.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
