Дарина_Колева (Даринка Колева)
20 50
Jan 24, 2009, 1:51 PM

Докога 

  Poetry » Phylosophy
696 0 4

Докога ще се влача по трънливи пътеки?

Докога ще срещам само удари груби?

Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?

Докога ще съм войн, който битките губи?

 

Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща,

бях светлина в тъмнината злокобна,

имах нежна душа любяща,

но неведнъж пих от чаша отровна.

 

Сеех добро, а жънех злоба и завист,

с мен се гавреха хора, които обичах,

заслужавах любов, получавах ненавист,

спъвах се, когато след мечтите си тичах.

 

Какво остана днес от мен?

Душата ми е като дрипа овехтяла,

неведнъж разрязвана от нож студен,

кървяща, но напук на всичко цяла!

 

Къде е границата на човешкото търпение?

От злото може ли човек да си поеме дъх?

Когато тялото умре, ще има ли спасение?

Ще може ли човекът сам да си избира път?

© Даринка Колева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълнуващо.... Поздрави !
  • Чашата може да бъде пълна с отрова, но може и да бъде с ароматно питие, за да те съблазни, а отвън да бъде намазана с отрова. А и "отровна" по-добре се римува със "злокобна".
  • Защо чаша отровна, а не чаша отрова?
  • "От злото може ли човек да си поеме дъх?"
    Трудно.
    Иначе - вслушай се в idemidoidemi (Идеми Дойдеми). Тя разбира от поезия.
    Поздрав за темата, която отваряш.
Random works
: ??:??