Докога
Докога ще се влача по трънливи пътеки?
Докога ще срещам само удари груби?
Докога ще се сблъсквам с най-пошлото у човека?
Докога ще съм войн, който битките губи?
Бях бяла роза, сред тръни цъфтяща,
бях светлина в тъмнината злокобна,
имах нежна душа любяща,
но неведнъж пих от чаша отровна.
Сеех добро, а жънех злоба и завист,
с мен се гавреха хора, които обичах,
заслужавах любов, получавах ненавист,
спъвах се, когато след мечтите си тичах.
Какво остана днес от мен?
Душата ми е като дрипа овехтяла,
неведнъж разрязвана от нож студен,
кървяща, но напук на всичко цяла!
Къде е границата на човешкото търпение?
От злото може ли човек да си поеме дъх?
Когато тялото умре, ще има ли спасение?
Ще може ли човекът сам да си избира път?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даринка Колева Все права защищены
