airiskra (Искра Радева Николова) airiskra (Искра Радева Николова)
1 126
Jul 20, 2010, 2:48 PM

Докога?

748 0 7

Във свят - без край и

             без начало,

сме ний с начало и

    със земен край.

Делата ни остават

               само...

  следи върху 

      нащърбения

         злачен рай!

И някак си изгубени

     в цялото,

 загубили сме вяра

     и покой.

Злини, извършени

        от хиляди

 ЗЛОВРЕДНИЦИ,

погубват нас и нашия

         безкрай!!

Отърсени отдавна 

  те от бремето,

заграбват и заробват

   таз земя.

       .  .  .

А ние гледаме как

 сменя се и времето...

       не губим

          вяра 

  в себе си 

      и във света!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра Радева Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
  • tanyavd (Татяна Борисова)
    tanyavd (Татяна Борисова)
    Зловредниците, слава Богу, не могат да проникнат във вътрешния ни безкрай. Харесах оптимизма на финала!
  • airiskra (Искра Радева Николова)
    airiskra (Искра Радева Николова)
    "В свят без край и без начало..."-визуализирам вселената, коята поне за нас няма определено начало и край.Словосъчетанието"земен край"има двойнствен смисъл.Единият е краят на всяка личност(персонален)-смъртта,а другият краят на нашата планета Земя.В"...нащърбаният ,злачен рай" е описан нашият дом - Земята или по точно до това на което прилича след нашите "дела".Определението "злачен" подсилва впечетлението,че не се грижим достатъчно за нея.Благодаря на всички за вниманието и съветите!Поздрави,сърдечни!!
  • rozza (Радка Миндова)
    rozza (Радка Миндова)
    Идеята е много добра, но и аз съм на мнение,че стиха може да се изчисти още.Нали пишем най-вече за хората които разбират.6 и от мен.
  • momo752 (Марин Маринов)
    momo752 (Марин Маринов)
    Хареса ми. Много добре написано

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0