Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд...
Да затъмни небето, да се излее
на талази, да ме залее цялата.
Сълзите ми изплакани да скрие.
Бързоходни, тъмни облаци
небето скриха със своите мълнии.
Дъжд не валя, а от моите зеници
се стичаха сълзи на ручеи.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
