Докоснах залеза с душата си
Докоснах залеза с душата си.
А тя жадувала за светлина,
окъпа се във кървави отблясъци,
от болка огнена в мен запищя.
Защо не завали пороен летен дъжд...
Да затъмни небето, да се излее
на талази, да ме залее цялата.
Сълзите ми изплакани да скрие.
Бързоходни, тъмни облаци
небето скриха със своите мълнии.
Дъжд не валя, а от моите зеници
се стичаха сълзи на ручеи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
