Feb 24, 2019, 12:03 PM

Докосване

  Poetry » Love
578 0 3

Докосване

Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето
Да завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи.

Да гледаш как някой те изпраща
и тръпне от прощалната ти ласка.
Една мечта към нежност да пътува
и две сърца за обич да тъгуват.

Да пътуваш и да се завръщаш,
и в тиха нощ със пръсти да докосваш
красивото лице на младостта....
И нека да те бъркат с лудостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...