24.02.2019 г., 12:03

Докосване

585 0 3

Докосване

Да пътуваш далеч сред снежните преспи
и морен да гледаш залеза на слънцето
Да завърнеш озарен от лунните лъчи,
за да впиеш поглед в любимите очи.

Да гледаш как някой те изпраща
и тръпне от прощалната ти ласка.
Една мечта към нежност да пътува
и две сърца за обич да тъгуват.

Да пътуваш и да се завръщаш,
и в тиха нощ със пръсти да докосваш
красивото лице на младостта....
И нека да те бъркат с лудостта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...