Jul 14, 2009, 12:21 PM

Докосване

  Poetry
791 0 7

ДОКОСВАНЕ

 

Когато се докосваш със ръце,

да знаеш – тези пръсти са и мои -

пробягващи по твоето лице,

откраднали на твойта плът покоя...

 

Ако почувстваш и растяща страст,

да знаеш – тази страст е също моя -

тя ще те покори под свойта власт

и ще изгаряш от дъха й зноен...

  

Когато се отпуснеш в сладка тръпка,

ще знаеш -  идва също тя от мене,

а после ще ме чуеш как пристъпвам

и ще ме видиш -  паднал на колене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак си го прочетох!
    Със същото удоволствие!
  • Дано и душата й е твоя!
  • страстно и нежно! много ми хареса!
    имам само малък съвет относно втората строфа третият стих. според мен ще се получи по-добре ако махнеш местоимението и замениеш "под" със "със" : " ще те покори със свойта власт"
    надявам се не се сърдиш за добронамерената критика
    Поздрави!
  • Нежност!!!
  • Харесвам как пишеш!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...