Mar 22, 2009, 10:08 AM

Докосване

  Poetry » Love
1.2K 1 11


Докосването ти е тъй копнежно,

пронизваш ме с невидими стрели,

потъвам във очите твои - бездни,

повличащи ме като със магнит.


Целувките ти тъй вълшебни са,

разпалват устните ти в мен пожар,

нестихващ огън - страст метежна,

отпивам сладостният им нектар.


Ръцете ти са моят нежен пристан,

сред тях намирам мека топлина,

усещам те - сърцето ми те вижда,

със теб се чувствам истинска жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евдокия Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...