Докосването ти е взрив от истини,
избухнали във моята вселена,
стопявам се във теб пречистена,
желана, нежна, преродена.
Докосването ти е дъжд вълшебен,
пулсиращи слънца в кръвта ми,
желана близост, тъй потребна,
проникнала във същността ми.
Докосването ти е полъх южен,
дъга - в душата избуяла.
И ти отново си ми нужен,
за да усещам, че съм цяла.
© Евдокия Иванова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
