РосиДимова
Selected works
25 results
Шосето се виеше пред погледа и като змия, рядко се виждаха други коли. Колкото повече се приближаваше към селото, по-пусто ставаше. Главата и бе като празен балон, а клепачите тежаха. Чувстваше само празнота - черна и тежка ... като мазут
полепнала. В ума и кънтеше една фраза, кой знае откъде се беш ...
  347  25 
Не обичам големите компании, задушават ме, подтискат ме! Винаги ще се намери някой чародеец, къде се опитва да те омае, та ха дано те вкара в леглото си или някоя досадница - да ти изброява придобивките и любовниците си!
Странна съм! Чудя, защо съм се родила жена, може би е трябвало да съм къртица. ...
  125  22 
Здравей, моя виртуална приятелко!
Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос. Аз съм бивш учител - от онези, за които пишат вицове. Казват, че често се вдетенявали. Какво лошо има в това, да си останеш в душата дете!? Не разбирам!? Обичали да назидават. Нима ние вкъщи с едно ...
  146  14 
- Бабо, ти обичаш ли ме? - попитах веднъж баба.
Бях точно в тая лудата възраст - наречена пубертет.
Когато започвах да забелязвам момчетата и да гледам на тях, не като поредния съотборник по футбол или досадник който ми дърпа плитката.
- Обичам те, чедо! - отговори с усмивка тя.
- А колко ме обичаш? ...
  106  11 
Ирина бавно си пробиваше път през снежните преспи. Всичко бе покрито в бяло! Не се виждаше тротоара. Чувстваше се сама в снежната безкрайност. Снежинките танцуваха около нея и полепваха по косите и. Нежни и студени те кацаха по зачервените и бузи и малкото носле... После се превръщаха в малки ситни ...
  148  18 
Random works
: ??:??