Дом
Дом
Единствен кръстът бял от камък
е кулата на моя замък,
а всеки божи ден се трудих...
доброто в тебе не пробудих.
Ти каза ми: "Ще си сред хора,
такива, също като теб
и те незнаещи умора,
по-хладни даже и от лед.
Пожела ми един неравен път,
поведе ме към страшен съд...
наказа ме с тъмно бъдеще
във това пусто гробище.
И само пламъкът на бяла свещ
е едничката ми вещ,
но от утре и него ще деля,
щом във тебе своя дух вселя.
Защо животът е тъй алчен?
Ограбва всичко, откъдето мине
оставя само черно шалче,
ни спомен даже, че се споминах.
Живея в палат - два квадрата,
бедно, но с душа богата,
и моля се: "гори в ада",
това за мен ще е награда.
© Иван Иванов All rights reserved.
