Дом

15.01.2008 г., 18:35 ч.

Поезия

870 0 2

Дом
Единствен кръстът бял от камък
е кулата на моя замък,
а всеки божи ден се трудих...
доброто в тебе не пробудих.
Ти каза ми: "Ще си сред хора,
такива, също като теб
и те незнаещи умора,
по-хладни даже и от лед.
Пожела ми един неравен път,
поведе ме към страшен съд...
наказа ме с тъмно бъдеще ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дом

Искате да прочетете повече?

Предложения