иванкарлос (Иван Иванов)

Историята на... 🇧🇬

Историята на...
12 клас. Последна вечер. Толкова чакана - така желана. Нейният абитуриентски бал. А след него накъде...
Всъщност това няма значение. Важни са само вечерта и той - момчето на нейните мечти. Това ще бъде най - хубавата нощ в живота й. Чувства, че ще я запомни. Прекрачва прага на училищ ...

иванкарлос

Essays » Student essays

2008-11-09T10:42:28+02:00 2K 2

Бил си баща 🇧🇬

Колко пъти си мислех, че ме лъжеш ти,
когато не беше до мене в нощта.
Корях те, че напразно ми даваш мечти,
че забрави това, що ми обеща.
И аз те намразих почти, ...

иванкарлос

Poetry » For children

2008-09-20T08:17:48+03:00 1.4K 2

Мистика 🇧🇬

Мистика
Искаш да ти гледам на карти, добре.
Всичко ще ти кажа аз -
щом отидеш ти на парти,
ще гориш в дива страст. ...

иванкарлос

Poetry » Love

2008-01-22T05:44:56+02:00 1.4K 3

Колелото 🇧🇬

КОЛЕЛОТО
Когато Бог ни срещна,
не знаех, че си любовта,
само знаех, че си грешна,
въпреки че нямаш красота. ...

иванкарлос

Poetry » Love

2008-01-20T13:49:04+02:00 1.2K 1

Сърце 🇧🇬

Сърце
Само едно сърце остана невредимо от играта.
Едно сърце - малко е, но така реши съдбата.
За теб ли е, за мен за мен ли е - не знам,
но ако искаш и него ще ти дам... ...

иванкарлос

Poetry » Love

2008-01-19T10:49:01+02:00 1.2K 5

Довиждане... родно училище 🇧🇬

Довиждане... родно училище
И аз пораснах пред очите Ви.
Вие ми дарихте знания.
Дадохте крила на мечтите ми,
а не само обещания. ...

иванкарлос

Poetry

2008-01-18T00:11:38+02:00 2.9K 5

Спомени 🇧🇬

Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...

иванкарлос

Prose » Short stories

2008-01-17T06:13:46+02:00 2.4K 2

Съдба 🇧🇬

Съдба
Не, не се наемам да простя,
по-добре е да умра -
никога не падам ниско.
Не, виж до тебе той стои. ...

иванкарлос

Poetry » Love

2008-01-16T19:25:20+02:00 1.4K 5

Дом 🇧🇬

Дом
Единствен кръстът бял от камък
е кулата на моя замък,
а всеки божи ден се трудих...
доброто в тебе не пробудих. ...

иванкарлос

Poetry

2008-01-15T18:35:16+02:00 1.1K 2

Рождението... срещата... а сега накъде? 🇧🇬

Рождението... срещата... а сега накъде?
Дали ще доживея любовта?
Не искам да ме пожали смъртта,
дано ме прибере, защо ли да живея?
В този свят за тебе, Смърт, копнея. ...

иванкарлос

Poetry

2008-01-14T12:49:10+02:00 1.5K 4

на онзи... 🇧🇬

Той - мъжът за всичко,
но не само за едно.
Той командва всичко,
но не и в нашето легло.
Уж яде сметана от гърба ти, ...

иванкарлос

Poetry » Love

2008-01-13T01:52:01+02:00 1.2K 1

Телефонен разговор 🇧🇬

Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...

иванкарлос

Prose » Short stories

2008-01-12T11:07:31+02:00 1.6K 5

Душата на един извор 🇧🇬

"Дай свобода на душата си. Тя е жива вода. А водата няма спиране. Тръгне ли, дава и отнема. Бъди извор и стани река заради мен. Аз ти обещавам, че където и да съм, душата ми ще бди над теб.
Прости и сбогом..."
Намерили само това. Десетина реда, надраскани набързо - единствения спомен от мен.
Дадоха ...

иванкарлос

Prose » Science fiction & fantasy

2007-12-28T21:30:12+02:00 1.6K 3