Дон Кихот
Пак вятърните мелници
подбра!
Запалила пореднато цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.
Зярея поглед в празното пространство,
с невиждащ поглед кули изгради,
и тези приказни вълшебства,
изпълни с щастие, любов, мечти.
И тез магии - чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти все пак да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.
В играта, сложна на живота,
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на
Сервантес,
захранени с човешка доброта.
© Таня Мезева All rights reserved.
Поздрави!