Mar 25, 2007, 11:43 AM

Дон Кихот

  Poetry
1.1K 0 6
Къде отнесе се Танюшо?
Пак вятърните мелници 
                     подбра!
Запалила пореднато цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.

Зярея поглед в празното пространство,
с невиждащ поглед кули изгради,
и тези приказни вълшебства,
изпълни с щастие, любов, мечти.

И тез магии - чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти все пак да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.

В играта, сложна на живота,
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на
                            Сервантес,
захранени с човешка доброта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...