25.03.2007 г., 11:43

Дон Кихот

1.1K 0 6
Къде отнесе се Танюшо?
Пак вятърните мелници 
                     подбра!
Запалила пореднато цигара,
ти в пушека тютюнев замечта.

Зярея поглед в празното пространство,
с невиждащ поглед кули изгради,
и тези приказни вълшебства,
изпълни с щастие, любов, мечти.

И тез магии - чудни и прекрасни
спасяват те от скука, сивота.
Помагат ти все пак да оцелееш
в жестоката, безмилостна игра.

В играта, сложна на живота,
ти вложи Донкихотовска искра.
И тръгнаха пак мелниците на
                            Сервантес,
захранени с човешка доброта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...