Oct 27, 2011, 3:53 PM

Допир на жена

  Poetry
1.1K 0 26

 

Под пръстите ми тази мекота

е прелестната слабост на жената.

Безсилието нежно на плътта.

Безпаметният блян на сетивата.

 

Ръцете ми сънуват топъл сън.

От кожата остава само пяна.

Безкрайно уязвима е отвън.

Душа, преди да бъде обладана.

 

Не искам да изплаша този миг.

Дори ръцете ми вървят на пръсти.

Сподавен шепот в сянката на вик

е допирът ú, който ме разтърсва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много топло, сластно, меко, споделено. Прекрасно!
  • Докосването... То е магията на любовта.
    Прекрасно, Смиф!
  • Красота!
  • "Дори ръцете ми вървят на пръсти."
    Това ми е любимо
  • хубаво, радва...
    но не съм съгласен!

    "Под пръстите ми тази мекота
    е прелестната слабост на жената."...

    Сила е, Кумец! Сила!
    И още как!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...