Oct 27, 2011, 3:53 PM

Допир на жена

  Poetry
1.1K 0 26

 

Под пръстите ми тази мекота

е прелестната слабост на жената.

Безсилието нежно на плътта.

Безпаметният блян на сетивата.

 

Ръцете ми сънуват топъл сън.

От кожата остава само пяна.

Безкрайно уязвима е отвън.

Душа, преди да бъде обладана.

 

Не искам да изплаша този миг.

Дори ръцете ми вървят на пръсти.

Сподавен шепот в сянката на вик

е допирът ú, който ме разтърсва.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Евстатиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много топло, сластно, меко, споделено. Прекрасно!
  • Докосването... То е магията на любовта.
    Прекрасно, Смиф!
  • Красота!
  • "Дори ръцете ми вървят на пръсти."
    Това ми е любимо
  • хубаво, радва...
    но не съм съгласен!

    "Под пръстите ми тази мекота
    е прелестната слабост на жената."...

    Сила е, Кумец! Сила!
    И още как!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...