Допир на жена
Под пръстите ми тази мекота
е прелестната слабост на жената.
Безсилието нежно на плътта.
Безпаметният блян на сетивата.
Ръцете ми сънуват топъл сън.
От кожата остава само пяна.
Безкрайно уязвима е отвън.
Душа, преди да бъде обладана.
Не искам да изплаша този миг.
Дори ръцете ми вървят на пръсти.
Сподавен шепот в сянката на вик
е допирът ú, който ме разтърсва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Евстатиев Всички права запазени
