Дори да си жена, бори се до последно, като мъж!
Когато питомните ромони безплавно капят
и нямаш стълб, на който да облегнеш гръб,
не падай духом - и животните се хапят,
когато прекосяват крайния възможен ръб.
Когато плачеш като мъничко детенце
и нямаш сили да устискаш парещата мъка,
не се срамувай да помолиш за листенце
приятелска, успокояваща прегръдка.
Когато виждаш - пръстите треперят,
а вътре в теб бушува ураган,
когато със останките от теб вечерят
и всяка мила дума е разкъсващ ятаган…
Когато спомените те задавят,
а бъдещето е незнаен дух,
когато от доброто лошо правят
и мислят, че в сърцето ти си кух…
Когато ти се смеят, че си мъдър
и бягаш от греховния живот,
когато виждаш, че умът не е разсъдък
и щастието ти е вързано с хомот…
Тогава се стегни и дърпай здраво,
мерзавците са господари, но веднъж!
Вдигни глава и поглед устреми направо -
дори да си жена, бори се до последно, като мъж!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
