11.04.2010 г., 19:45 ч.

Дори да си жена, бори се до последно, като мъж! 

  Поезия » Друга
862 0 14

Когато питомните ромони безплавно капят

и нямаш стълб, на който да облегнеш гръб,

не падай духом - и животните се хапят,

когато прекосяват крайния възможен ръб.

 

Когато плачеш като мъничко детенце

и нямаш сили да устискаш парещата мъка,

не се срамувай да помолиш за листенце

приятелска,  успокояваща прегръдка.

 

Когато виждаш - пръстите треперят,

а вътре в теб бушува ураган,

когато със останките от теб вечерят

и всяка мила дума е разкъсващ ятаган…


Когато спомените те задавят,

а бъдещето е незнаен дух,

когато от доброто лошо правят

и мислят, че в сърцето ти си кух…


Когато ти се смеят, че си мъдър

и бягаш от греховния живот,

когато виждаш, че умът не е разсъдък

и щастието ти е вързано с хомот…

 

Тогава се стегни и дърпай здраво,

мерзавците са господари, но веднъж!

Вдигни глава и поглед устреми направо -

дори да си жена, бори се до последно, като мъж!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??