Дори да те няма
Когато аз не зная ти къде си,
в сетивата ми нагарча неизвестност
и дни и нощи безсловесни
преживявам някак си по спешност.
Но дори да те няма -
с мен си,
с дълбоките езерни очи,
с тежките ресници - свесени
над бистрите води върби.
Дори да те няма -
до мен си,
с косите - тъмни водопади,
разпръскващи в лицето ми
езичета копнежна сладост.
Дори да те няма -
при мен си
с гласа си кадифен,
с бликащи бемоли и диези
на щастливия ти ден.
Дори да те няма -
в мен си,
в душата и в моето сърце,
там извайвам ти лицето
безвъзмездно
с въздушни, молещи ръце.
© Валентин Василев All rights reserved.
