valqka (Валентин Василев)
517 2126
13.06.2013 г., 12:36 ч.  

Дори да те няма 

  Поезия » Любовна
670 0 13

 

 

      

     Когато аз не зная ти къде си,

     в сетивата ми нагарча неизвестност

     и дни и нощи безсловесни

     преживявам някак си по спешност. 

 

     Но дори да те няма -

                                          с мен си,

     с дълбоките езерни очи,

     с тежките ресници - свесени

     над бистрите води върби.

 

     Дори да те няма -

                                     до мен си,

     с косите - тъмни водопади,

     разпръскващи в лицето ми

     езичета копнежна сладост.

 

     Дори да те няма -

                                     при мен си

     с гласа си кадифен,

     с бликащи бемоли и диези

     на щастливия ти ден.

 

     Дори да те няма -

                                      в мен си,

     в душата и в моето сърце,

     там извайвам ти лицето

                             безвъзмездно 

     с въздушни, молещи ръце.

 

 

  

   

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??