Дори и нищо...
Дори и нищо
да не кажеш,
ще дочуя мелодия
като мечта,
такава,
от която ще сънувам,
че с теб
отново съм била.
Дори и нищо
да не искаш,
ще поръся с мълчанието
тишина
и после на звездите
ще прошепна,
че бях щастлива
с теб
и любовта.
Тогава знам,
ще се събудя
с очи,
залепнали за сън,
защото
силно ще поискам
отново ти
да си до мен.
И може би
във мислите си скрито
без глас
от болка ще крещя,
че времето ми
мълчаливо
ще скрие в мене любовта.
И ти отново
ще отминеш.
И аз отново
пак ще съм сама.
Но може би
в съня си
ще дочуеш
мелодията ми за любовта...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
