Дори не знам защо
Дори не знам защо се развилнях -
понякога съм зла и невъзпитана.
Разбивам думи и мечти - на прах,
пътеките умират - от преплитане.
На себе си докрай изневерих
и ритнала гнездото люти стършели,
в един горчив и недописан стих,
си дадох сметка - маските са свършили.
Да се побъркаш значи не боли
и лудостта лекува лицемерие.
Дали ще ме приемат? Надали.
Те - гарваните бели са поверие,
с което делникът да облекчим,
когато се отърсим - от химерите.
След бурята остава само дим
и луд поет изгаря си тефтерите.
И кой, каквото чел е и дочул,
обречено е зная - на забравяне.
Поетът се отдава на разгул -
щом алчността е признак на съзряване.
Една разплакана среднощ Луна,
вдовишки ще ридае - за крилете ми.
Остатъчното чувство - за вина,
ако горчи в съня ви тих - простете ми.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
