Дошли са отново великденски пости
Дошли са отново великденски пости,
на гроба ти ходя, цветята поливам!
Прекланям се ниско пред твоите кости.
Душата ми плаче – в сълзи се обливам!
Свещичка ти паля и все се прощавам...
и дълго се взирам в горящия пламък.
Зова те по име, безмълвен оставам...
и търся духа ти в студения камък...
Във сънища чаках – не ми се явяваш,
прозорец отварях, вратата си – също....
И мислех, не ще ме тъй лесно забравиш –
ни мене, ни пътя към нашата къща!...
А може би ти си сега уморена...
Живота край мене в тегло изживяла.
Доброто прозряла, с душа променена
си пътища нови за нея избрала!
Дори и да идваш в дома ми на гости,
за мен си незрима при нощните срещи...
През дългите свети великденски пости
за тебе се моля с молитви горещи!
За твоята помощ – любов и признание –
все тъй те обичам, но страда душата.
Без прошка напусна и без покаяние,
с омраза към мен отлетя в небесата...
Дошли са отново великденски пости,
на гроба ти ходя, цветята поливам.
Пред твоя дом земен аз идвам на гости...
От твоя дух, мила, следа не откривам!...
май - юни 2002
("Къде си, любов моя" - първа книга)
Свързани произведения: "Януарска нощ" и "Призови ме".
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
