Досънуваш ме
Ти си мойта измислица
(в чисто утро създаден).
С аромат те изпълних –
диви кестени, вино
и потта на жребец,
преследващ кобила.
Ти си моята истина
(зажадняла за изгрев),
с много обич наплискана,
изсънувана, искана,
от очите прокапала
(преди теб не сънувах).
Аз съм твойта магия
(и от теб те откраднах).
Всяка вечер си истински
(по-щастлив и по себе си).
Като древна вълшебница,
с малка пръчица-стих
за живот те създадох,
с аромат на измислица.
Досънуваш ме в приказка,
от съдбата създадена.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
