ole72
39 results
Че аз съм лято - топло и щастливо,
прииждаща от слънцето, се връщам
и после в най-дълбокото се впивам,
и пак изригвам - влюбена по същност.
Че аз съм лято - смело се избирам ...
прииждаща от слънцето, се връщам
и после в най-дълбокото се впивам,
и пак изригвам - влюбена по същност.
Че аз съм лято - смело се избирам ...
544
1
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
555
1
Дъждът е откровение,
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...
капките са малки точки памет,
мостове от многоточия...
859
3
Ще разцъфна като пъпка
във гора от резеда,
чувам нежните ù стъпки,
знам - пристига пролетта.
Като ручей ще бълбукам ...
във гора от резеда,
чувам нежните ù стъпки,
знам - пристига пролетта.
Като ручей ще бълбукам ...
861
6
Снежно наметало
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...
зимата облече,
толкова е бяла
нейната сърдечност.
В зимата откривам ...
729
3
на DY
Усмивката снегът я подарява,
по белите и крайчета ще стигнеш,
учуден, в най-щастливата държава,
копнежът неизбежно ще изригне. ...
Усмивката снегът я подарява,
по белите и крайчета ще стигнеш,
учуден, в най-щастливата държава,
копнежът неизбежно ще изригне. ...
559
2
Зимата ухае ми на пролет,
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная, ...
слънце от гнездото си полита,
мислите - кокичета наболи,
колко съм пораснала, ме питат.
Колко съм пораснала, не зная, ...
918
2
Денят е нацъфтял като мушкато,
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните, ...
във ласката му слънчева пътувам,
изкъпвам се във диненото лято
до морското ухо и се дочувам.
Ленива съм да бъбря на вълните, ...
838
11
на алгор за вдъхновението
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
Крилете са тежък товар в свят, в който безкрилите са неудобно много.
Крилете са бомба със закъснител. Винаги могат да поникнат неочаквано.
Крилете са алтернативен източник на енергия, сравним само с вятърните мелници.
Крилете са люлка за безкрилите, които докато се люлеят, ...
893
4
Във неделя съм бяла от сняг и пътувам
към въпроси, които обичам,
отговарям им бавно и после целувам,
закъснели от тичане, истини.
Във неделя е празник и всички събирам - ...
към въпроси, които обичам,
отговарям им бавно и после целувам,
закъснели от тичане, истини.
Във неделя е празник и всички събирам - ...
1103
1
Бяла снежинка снега си настига,
става сестричка сред рой,
търсиш ли смисъл съдбовен, пристига
още сред преспите той.
Бяла снежинка през преспите бърза, ...
става сестричка сред рой,
търсиш ли смисъл съдбовен, пристига
още сред преспите той.
Бяла снежинка през преспите бърза, ...
561
Рождество непознато,
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.
И за мене се ражда, ...
най-любимо, когато
през мъглата проглеждам
с най-добрата надежда.
И за мене се ражда, ...
556
1
Преди да пиша, само ще говоря.
Преди да заговоря, ще мълча.
Ще бъда сал сред скъпите си хора
и само през сърцата ще лича.
Преди да помня, много и забравих. ...
Преди да заговоря, ще мълча.
Ще бъда сал сред скъпите си хора
и само през сърцата ще лича.
Преди да помня, много и забравих. ...
761
3
на Райсън
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...
Всеки ден имаме нужда от различна свобода.
Свободата расте, когато не ù пречим.
Свободата намалява, когато си смени името с робството.
Свободата е огледало, в което се отразяват нашите промени в мисленето. ...
4073
Катеря се по времето нагоре
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.
Зората да посрещна утолена ...
и търся тъжен клон да го окича,
и плод да си откъсна безпризорен,
да срещна в мен най-малкото момиче.
Зората да посрещна утолена ...
532
6
Поезията е огърлица от думи и мълчания.
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...
Поезията е гейзер с индивидуална температура.
Поезията е пътуване към свободата.
Поезията се строи като къща - тухла по тухла.
Поезията се задавя от една излишна дума. ...
2402
6
Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия ...
1090
6
Най-жълтото вино
на фона на най-синия залез.
Живот, който пиеш без мярка,
а мярката крие се в тебе,
но бяга от тебе и тичаш, ...
на фона на най-синия залез.
Живот, който пиеш без мярка,
а мярката крие се в тебе,
но бяга от тебе и тичаш, ...
608
3
Дъждът ни изпраща криле,
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.
Дъждът ни изпраща сърца ...
макар че едва ли сме птици.
Пълзим - гордостта е въже.
Животът - оголена жица.
Дъждът ни изпраща сърца ...
500
5
Животът - снежна топка
ме замеря със усмивка.
Окъпана от сняг искрящ
се търся сред въздишките
от вчера, но днес съм смях.
ме замеря със усмивка.
Окъпана от сняг искрящ
се търся сред въздишките
от вчера, но днес съм смях.
650
3
693
Звездите са шепа мечти,
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...
решили над нас да засветят.
Но ние гасим ги почти
с душите на мъртви поети.
Защото те греят над нас, ...
535
1
И днес съм клоуна.
Редя забрава.
Играя домино
със стара слава.
Умрях на сцената. ...
Редя забрава.
Играя домино
със стара слава.
Умрях на сцената. ...
642
2
Дъждът ме преобръща и се връщам
към първата, най-крехката си личност.
Уплашена от нежните и стъпки,
измивам грубостта си. Идва тихо.
Позна ли ме? Нали ме разпознаваш: ...
към първата, най-крехката си личност.
Уплашена от нежните и стъпки,
измивам грубостта си. Идва тихо.
Позна ли ме? Нали ме разпознаваш: ...
583
Човекът, без отдих, небе си избира:
крилата скъсява, във джоба го свива,
отпуска му подгъв, износва, дресира,
досипва му блясък, добавя - изтрива.
Препъва се в него и равно го прави, ...
крилата скъсява, във джоба го свива,
отпуска му подгъв, износва, дресира,
досипва му блясък, добавя - изтрива.
Препъва се в него и равно го прави, ...
626
3
Снегът е бяла котка
по паважа на земята:
протяга лапичка за поздрав
и се огалва във ръката.
И иска да потичаме наволя- ...
по паважа на земята:
протяга лапичка за поздрав
и се огалва във ръката.
И иска да потичаме наволя- ...
741
Когато технологиите крачат-
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност ...
гигантски зверове в объркан свят
уплашени до смърт бедняци плачат,
че покрив нямат и ще продадат
душите си за купа боб и вярност ...
699
1
Когато бяха малки се обичаха,
сега защо са сприхави и гневни?
А, майко?-и мъжа изхлипа тихо.
Жената вдигна рамене и седна.
Нали за тях се трудим и копнеем ...
сега защо са сприхави и гневни?
А, майко?-и мъжа изхлипа тихо.
Жената вдигна рамене и седна.
Нали за тях се трудим и копнеем ...
707
Човекът в океаните трепти-
за собствения си е сляп навярно,
а ближния е локва може би:
ръждата му, когато ни разяжда.
Човекът е слепец за свойте дни, ...
за собствения си е сляп навярно,
а ближния е локва може би:
ръждата му, когато ни разяжда.
Човекът е слепец за свойте дни, ...
683
За човека тъгуваш-
голямо сърце,
и любов му даруваш
със щедри ръце.
С дъждовете се сливаш ...
голямо сърце,
и любов му даруваш
със щедри ръце.
С дъждовете се сливаш ...
1347
2
Природата е бедна, често търсиш
сред мебели човешки- диамант,
но столовете ти са много тъжни,
когато се усмихваш във сълза.
Нима не те привлича планината ...
сред мебели човешки- диамант,
но столовете ти са много тъжни,
когато се усмихваш във сълза.
Нима не те привлича планината ...
680
Очите ми са като две реки,
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.
Устата ми е меден извор, благ- ...
които моя дом с любов опасват,
ръцете ми са мощни планини-
от злите ветрове да го опазват.
Устата ми е меден извор, благ- ...
787
4
на В. Фр.
Научи ме да летя
и с крилете си в простора,
да избягам от света
и разблудните раздори. ...
Научи ме да летя
и с крилете си в простора,
да избягам от света
и разблудните раздори. ...
855
Не ме вълнува може би морето,
вълните му високи и сребристи
и писъка на чайките и пясъка
събул се бос в горещината.
Не ме вълнуват мидите, рапаните, ...
вълните му високи и сребристи
и писъка на чайките и пясъка
събул се бос в горещината.
Не ме вълнуват мидите, рапаните, ...
780
Невидима съм. Езерна пасивност-
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.
Сред катерички, борчета свенливи, ...
летя на сън с мушиците край мен,
по слънчевата паяжинна нишка,
деня ми търси смисъл нероден.
Сред катерички, борчета свенливи, ...
737
1
Да залюлеем слънцето във люлка,
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...
небето да поканим на обяд,
тревата да превърнем във рисунка,
земята- в сладък течен шоколад.
Със жабите да крякаме щастливо, ...
841
3
вдъхновено от филма "Островът"
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...
Изкуствени- клонирани за органи.
Самотни без земята уж отровена.
Наградата!-отиване на острова,
а всъщност ужаса в онази стая. ...
756
2
Как жадно въртиме се в кръг,
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...
пак слепи объркани птици.
Живот като плач, като смърт-
от страх разширени зеници.
Любов като бистра вода ...
931
6
Всеки поглед ме носи
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...
на гърба на свойте ширини-
екваторни или умерени,
тропически и субполярни,
със ъглите на свойто ...
800
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
