Jun 27, 2014, 9:01 PM

Драма

  Poetry » Love
792 0 0

Сам да си в нощта,

сам сред тишина.

Мен да търсиш ти,

мен и да боли.

 

Боли щом нищо не намираш,

където беше пълно със любов.

Със радост безпределна бе сърцето,

препълнено във този свят суров.

 

Къде съм аз? Защо ме няма?

Добре ли аз живея- в самота?

Нали животът е за двама,

за теб и мен във вечността.

 

Но често тъй в живота става,

обичаш силно, след това боли.

Тоз който тръгва си и не прощава,

загубва само себе си, помни !!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Незнайна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....