Nov 28, 2010, 4:37 PM

Друг свят

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Неканена разцъфна пролетта.

Неканена, но тъй желана!

Незнайно как си спомних любовта

и в сърцето ми възкръсна стара рана...

 

Спокойно си шушукаха листата -

припяваха една позната песен...

А мен болеше ме душата,

че отнесе те от мене есен.

 

Вятърът носеше ябълков цвят,

веселеше се, беше му смешно,

че надявах се, някога, в някой друг свят,

отново Теб, Любов, да срещна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубаво, не знам какво повече да кажа...
    Харесва ми да чета нещата, които пишеш!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...