Nov 28, 2010, 4:37 PM

Друг свят 

  Poetry » Love
845 0 1

Неканена разцъфна пролетта.

Неканена, но тъй желана!

Незнайно как си спомних любовта

и в сърцето ми възкръсна стара рана...

 

Спокойно си шушукаха листата -

припяваха една позната песен...

А мен болеше ме душата,

че отнесе те от мене есен.

 

Вятърът носеше ябълков цвят,

веселеше се, беше му смешно,

че надявах се, някога, в някой друг свят,

отново Теб, Любов, да срещна...

© Елица Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много е хубаво, не знам какво повече да кажа...
    Харесва ми да чета нещата, които пишеш!
Random works
: ??:??