Другата страна на шлифера
Късай веригите!
Тежки са, стигат ти!
Блатото вече е мътно до грях.
Бурята ярост,
буди, за жалост.
Черния шлифер отвътре видях.
Шарен и ярък е,
страстен подарък и
носи първичния дъх на любов.
Той ти прилича,
спуска се, тича
теб да дари и прелива от зов.
Сваляй оковите!
Чуваш ли, моля те!
Пътят се счупи, от тиня прогнил.
Влюбени свещи
с вяра, гореща
вдигай! Тях никой не е угасил.
Беше затворено
в замък лъжовен и
страда сърцето под дъжд от лъжи.
Още се моли,
зъзнещо, голо,
но е разбрало то ключ че държи.
Тежки, оковите
плачат. Напомнят ти
шлифер наопаки да облечеш.
Слънчева, искрена,
щедро разплискана
себе си в цветна дъга ще съзреш.
Много благодаря, Мари🌹, за помощта!❤️
© Цветето Б. All rights reserved.
