Прибираш се, среднощ мина,
долавям леки твойте стъпки,
внимаваш да не събудиш съвестта,
заобикаляш я, внимателно, на пръсти.
Във мрака виждам твоя силует,
как сваля бавно дреха подир дреха,
като люспи от полепнала по теб,
грешната, желана, временна утеха.
Тялото ти гледам в мрака, легнало във мен.
Уморено от страстта, разврата,
полепена като мъжка пот по теб,
галя нежно, вдъхвам аромата. ...