Другата във мен
Прибираш се, среднощ мина,
долавям леки твойте стъпки,
внимаваш да не събудиш съвестта,
заобикаляш я, внимателно, на пръсти.
Във мрака виждам твоя силует,
как сваля бавно дреха подир дреха,
като люспи от полепнала по теб,
грешната, желана, временна утеха.
Тялото ти гледам в мрака, легнало във мен.
Уморено от страстта, разврата,
полепена като мъжка пот по теб,
галя нежно, вдъхвам аромата.
Не, не бой се, няма да те обвиня,
та нали съм твоя тъмна половина,
в теб съм, затова не си сама,
даже в мрака имаш си дружина.
В мислите ти, вместо теб,
аз изстрадвам всяка твоя стъпка,
изкупувам всичкия ти грях,
на цена, безумно скъпа.
Грешница аз няма да те нарека,
няма смисъл и не мога с теб да споря,
ти си моя, неизменно, до смъртта,
а аз себе си не мога да отровя.
долавям леки твойте стъпки,
внимаваш да не събудиш съвестта,
заобикаляш я, внимателно, на пръсти.
Във мрака виждам твоя силует,
как сваля бавно дреха подир дреха,
като люспи от полепнала по теб,
грешната, желана, временна утеха.
Тялото ти гледам в мрака, легнало във мен.
Уморено от страстта, разврата,
полепена като мъжка пот по теб,
галя нежно, вдъхвам аромата.
Не, не бой се, няма да те обвиня,
та нали съм твоя тъмна половина,
в теб съм, затова не си сама,
даже в мрака имаш си дружина.
В мислите ти, вместо теб,
аз изстрадвам всяка твоя стъпка,
изкупувам всичкия ти грях,
на цена, безумно скъпа.
Грешница аз няма да те нарека,
няма смисъл и не мога с теб да споря,
ти си моя, неизменно, до смъртта,
а аз себе си не мога да отровя.
© Мила Нежна All rights reserved.
